Как да съберем семантично ядро и какво да правим с него?

Съдържанието е в основата на дигиталното присъствие, а неговият градивен материал са думите – по-точно заявките, които потребителите въвеждат в търсачките и в AI инструментите. За да привлечем правилната аудитория, страниците и съдържанието ни трябва да са релевантни на това, което хората реално търсят. Затова всеки SEO процес започва с едно нещо – събиране на семантично ядро.

Семантичното ядро е съвкупността от всички ключови думи, изрази, въпроси и теми, релевантни за продукта или услугата, която предлагаме. Събрани и подредени, те показват какво иска аудиторията и по какъв път стига до нас. В следващите редове ще преминем през понятията, инструментите и стъпките, с които изграждаме ефективно ядро – и през начините, по които то захранва цялата SEO стратегия.

Основни понятия

Няколко термина, около които се върти процесът на работа със семантика:

Инструменти за събиране на семантика

За българския пазар работим основно със Serpstat, допълнен от Google Keyword Planner. Към тях добавяме собствените данни от Search Console.

Правилото е следното – идеите могат да идват отвсякъде, но обемите и приоритетите се валидират с данни от Serpstat и Search Console. AI инструментите ускоряват работата, но не са източник на надеждни данни за обеми на търсене.

Как се събира семантично ядро – стъпка по стъпка

Работният процес има пет стъпки. Ще ги преминем за примера с онлайн магазин за спортни екипи.

Стъпка 1 – Отправни думи и теми

Започваме не от една дума, а от темите, които бизнесът покрива – „спортни екипи“, „анцузи“, „екипировка по спорт“, „екипи по марки“. Всяка тема е бъдещ клъстер и източник на заявки. За да съберем възможно най-много идеи на този етап, можем да си помогнем с някой AI инструмент като му подадем продуктите/услугите, които предлагаме, и той да ни генерира идеи за релевантни към бизнеса думи и фрази. 

Стъпка 2 – Разширяване на списъка с думи

За всяка тема от Стъпка 1 събираме възможно най-широк набор от заявки. Работим с няколко източника, защото всеки покрива различна част от търсенето.

Serpstat

Платформата ни позволява да търсим по различни критерии, а също така да изтеглим резултатите в табличен вид, което ни улеснява след това при клъстеризацията.

Започваме с отчетите в Keyword research инструмента. От там ще съберем основния списък с думи.

След като преминем през инструментите в Keyword Research, преминаваме към анализ на конкурентите.

Google Search Console

Ако сайтът вече работи, GSC показва заявките, по които реално получаваме импресии и кликове – включително различни формулировки, long-tail заявки и разговорни фрази, които другите инструменти пропускат. Особено ценни са заявките, по които се позиционираме на страница 2 (позиции 11–20) – близо сме, но не влизаме в топ резултатите, което ги прави приоритетни за оптимизация. 

Google Keyword Planner

Безплатен инструмент на Google Ads, полезен за синоними, идеи и месечни обеми. Стъпки:

1. Достъп – в Google Ads: Tools → Planning → Keyword Planner.

2. Избираме „Discover new keywords“ за нови идеи по отправна дума. 

3. Въвеждаме дума – в таб „Start with keywords“ пишем кл. дума (напр. „спортни екипи“). Уверяваме се, че настройките за език и локация са коректни.

4. Преглеждаме резултатите – таблицата „Keyword ideas“ показва за всяка заявка: Avg. monthly searches (среден месечен обем), Three month change, YoY change, Competition и Top of page bid. Лентата „Broaden your search“ отгоре предлага разширяващи теми (облекло, спортен, дамско облекло…), а панелът „Refine keywords“ вдясно филтрира по атрибути (Brand/Non-Brand, пол и др.).

5. Филтрираме и правим подбор – с „Add filter“ и функционалностите в десния панел можем да изключим нерелевантните думи.

6. Сваляме списъка – „Download keyword ideas“ експортира в таблица, която добавяме към общото ядро.

Стъпка 3 – Почистване на списъка

Обединяваме всички списъци в две колони в Google Sheets – заявка и честота на търсене – и премахваме повторенията. Помните ли статията 11+1 Google Sheets функции в помощ на SEO специалистите?? Сега ще използваме 2 от тези функции на Google Sheets - UNIQUE (за уникалните стойности) и VLOOKUP (за да върнем честотата към всяка заявка). Стъпките са следните:

Тук отсяваме и нерелевантното – ако продаваме само оригинални стоки, заявки като „спортни екипи реплика“ или „втора употреба“ отпадат.

Прочетете още: Що е то релевантност и релевантни страници.

Стъпка 4 – Клъстеризация

Групираме заявките, които се обслужват от една и съща страница. Взимаме предвид два критерия:

Пример – „дамски екипи“ и „дамски екипи Adidas“ изглеждат близки, но Google ги обслужва различно: първата е за категория „Дамски екипи“, втората – за категория с филтър по марка Adidas. Значи два клъстера, две страници.

Самото групиране може да стане по няколко начина. Изборът зависи от размера на ядрото и наличните ресурси.

Метод 1 – Ръчно

Разпределяме заявките на групи директно в таблицата, като вземем предвид намерението и целевата страница за всяка. 

Метод 2 – Клъстеризация със Serpstat

Serpstat има собствен инструмент за клъстеризация, вграден в платформата. 

Качваме списъка със заявки (обработва до около 50 000 наведнъж), задаваме регионалната база (за нас България) и стартираме. Инструментът групира заявките по припокриване на резултатите в Google (SERP overlap). 

Има два режима:

Методът е подходящ, когато броят на думи в семантичното ядро е голям и искаме бърз резултат по реални SERP данни, почти без ръчна работа. Финална човешка проверка пак е нужна, но започваме от много добра основа.

Метод 3 – Автоматизирано клъстериране

За по-големи семантични ядра можем да използваме и готова Google Sheets таблица със скрипт, споделена в статията ни „Как да спестим часове работа с автоматизирано клъстеризиране на семантичните ядра. Слагаме цялата семантика с честотите, задаваме главната ключова дума и думите за изключване и стартираме – скриптът групира заявките по семантична близост, отделя нерелевантните и създава клъстери. Има и функция „Questions“, която обхожда семантиката и предлага теми и заглавия за текстове. Работи с българска семантика и спестява часове ръчна работа, като накрая е нужна само лека човешка корекция.

Метод 4 – Със собствен скрипт

За много големи или сложни ядра клъстеризацията може да се автоматизира и програмно – например с Python скрипт, който използва embeddings и групира заявките по семантична близост чрез съвременни алгоритми. Този подход дава най-голяма гъвкавост и контрол при огромни обеми. 

Стъпка 5 – Приоритизация

Не всичко се прави наведнъж. Подреждаме клъстерите по комбинация от:

Как да използваме семантичното ядро

Готовото, клъстеризирано и приоритизирано ядро захранва цялата SEO работа:

Една и съща тема ражда заявки с различна цел, а всяка цел иска различен тип страница. Ако за комерсиална заявка създадем информационна страница (или обратното), няма да се класираме – независимо колко добро е съдържанието ни.

Четирите основни типа намерение са:

Преди да използваме семантичното ядро, е добре да маркираме заявките с намерение (информационно / комерсиално / транзакционно / навигационно). Това предопределя вида страница, която трябва да създадем, и не позволява да смесим заявки, с които потребителите имат различни цели.